Всеки ден ми казваше, че някой ден ще ме прегръщаш
силно и няма да ме пускаш да си ида, някой ден ще ме целуваш, някой ден ще ме
обичаш много.. някой ден, но не точно сега.
Някой ден ще имаш време
за мен, някой ден ще искаш да съм с теб, някой ден ще имаме цялото време на
света само за нас, но не точно сега.
Някой ден ще ядем
сладолед, някой ден ще изкачим най - високия връх, някой ден ще се гмурнем в
най – дълбокото море, някой ден ще обиколим света с раници на гръб, но не точно
сега.
„Някой ден, може би,
някога” ще ме разсмиваш и ще ме приспиваш с приказки за лека нощ, а сутрин ще
ме събуждаш с целувка и кафе, някой ден, но не точно сега.
Някой ден, някога, ще
бъде различно, някой ден, някога, ще бъде страхотно, някой ден…
Някой ден, в някой друг
живот можеше и да мога да чакам, но не и
сега.
Аз искам да съм
целувана и прегръщана от някой не някой ден, а точно сега. Искам някой да има
време за мен не някога, а точно сега. Искам някой да ме
обича не някой ден, а точно сега.
Не искам „ някой ден”,
искам точно сега.
Някой ден, аз ти
обещавам, ще те намеря, за да те попитам: ”Ти обича ли, прегръща ли, целува ли,
живя ли?”… Някой ден, но не точно сега!
