Принцесата бавно
отместила поглед, а очите и се напълнили сълзи. Само за няколко секунди светът
и се сринал, а тя стояла и не знаела какво да стори.
Постояла още миг,
успокоявайки бързия бяг на сърцето си и някак си, точно в този момент разбрала, че това е краят на
нейната приказка. Не казала нищо на Черния принц, просто станала и затворила
вратата след себе си.
Дните и минавали един след друг, месеците се
сменяли, но тя не виждала и не чувала нищо… била разбила сама сърцето си. От
приказна принцеса, която вярвала в доброто, любовта и която се раздавала на
хората се превърнала в Ледена принцеса, без сърце и без чувства.
Обещала си никога
повече да не обича и да не поглежда назад.
Годините минавали, а
Ледената принцеса продължавала да не допуска никой до себе си. Вече не искала
да бъде наранявана. Станала студена, властна и толкова силна, че всеки, който я
видел предпочитал да избяга, но не и да се опита да стопли сърцето и.
Един ден, незнайно от къде,
в кралството пристигал трубадур. Бил невзрачен, леко грозноват, но за сметка на
това имал ангелски глас.
Трубадурът, макар да
бил предупреждаван да не се захваща с принцесата не избягал, а ден след ден
заставал под прозореца и и пеел най-прекрасните песни за любовта, които знаел…
а той знаел много такива.
Минали месеци, а той
упорито идвал под затворения и прозорец и пеел. Нито за миг не се отказал, не
се уплашил, не му станало скучно или досадно.
Прозорецът оставал
затворен…но зад стените на двореца принцесата всеки ден след ден сядала близо
до него и скршом слушала песните му и плачела.
Плачела за изгубеното
си сърце, което преди години била подарила на Черния принц, който го стъпкал
без никаква жал. Плачела за изгубените години, в които не допускала никой до
себе си. Плачела за пропуснатите красиви мигове, нови любови и за всички
красиви моменти, които поднасял живота.
Един ден, най-сетне се
решила да слезе и да заговори трубадура.
„Защо продължаваш да
идваш под прозореца ми? Не знаеш ли, че нямам сърце?”- попитала го тя. „Върви
някъде другаде, където все още можеш да спасиш някой”.
Трубадурът спрял да пее
и с усмивка и отвърнал: ”Тук съм, защото не се страхувам да те обичам. Ще
остана тук, до теб каквото и да ми струва това. Аз виждам това, което никой
друг не вижда. Виждам душата ти, виждам сърцето ти, виждам теб такава каквато
си и те обичам точно такава”.
Докато го слушала Ледената
принцеса най - сетне разбрала, че светът не е пълен само с Черни принцове, и
сърцето и лека – полека с изпълнило с топлина. Най - сетне разбрала, че ако
някой те обича такъв, какъвто си и те приема изцяло, с всичките ти недостатъци
и странности, то това е истинска любов.
Достатъчно е някой да
има смелостта да застане до теб и да не се крие зад оправдания и думи.
Разбрала, че на света има Любов…тя стояла точно
пред нея и и се усмихвала.
