Баща ми не беше по
празните приказки. Не беше и по обещанията, изречени просто, за да се дадат. Не
беше по думите, беше по делата.
Никога не е обещавал на
майка ми, че ще се грижи за нея. Никога не и е казвал, че цял живот ще я обича.
Не и е обяснявал колко е силен, и можещ и принципен.
Баща ми просто взел
ръката на майка ми, дал и сърцето си и я повел със себе си.
Никога не и е обещавал щастлив живот, не и е
свалял звезди… не беше по приказките моя старец, беше по действията.
Никога не се е
оправдавал, не се е крил зад принципи, не е бягал от отговорност.
Силата на мъжа не се
крепи на думите му. Един мъж може много добре да обясни колко е силен, можещ и
принципен…Мъжът обаче е мъж единствено, когато за него говорят постъпките му.
Баща ми никога не обеща
на майка ми лесен живот и път изпълнен с рози. Но беше до нея до последния си
дъх - обичащ я с цялото си сърце, вярвайки и и подкрепяйки я.
С такъв мъж до себе си
на никоя жена не са нужни думи, за да знае колко е обичана.
