Обърни се и върви напред, няма от какво да се боиш. Нали това искаше? Да не носиш отговорност към никой? Да не те е грижа за никой освен за себе си?
Обърни се и върви...не поглеждай никога назад и не искай да ти подаря усмивка...тя вече не е за теб.
Усмивката ми вече не ти принадлежи...Някой друг ще я поиска, както ще поиска да е до мен. Не само на думи, но и на практика. Все някой ще поиска да ме гушне, да ме разсмее и да не ми позволи да плача никога повече освен от радост. Свободен си да си вървиш, повече няма да се боря за теб. Не искай да видиш усмивката ми, тя не грее вече за теб. Очите ми не блестят вече за теб...сърцето ми ( то ще се научи да не бие бързо щом чуе гласа ти ). Тръгвай и не се обръщай, мен ме няма да те чакам както всяка вечер. Мен ме няма там, притихнала и тиха, в очакване да се обадиш. Няма да ме видиш никога вече да плача, да се надявам, че обещанията които си дал ще се спазят някога. Просто мен ме няма там, до теб, край теб, винаги готова да те чуя. Не искай да видиш усмивката ми, нея я няма за теб. Няма нищо, което е за теб...нищо, което до вчера беше твое, което ти бях дала вече не е твое. Взех си обичта, усмивките, смеха...на теб не ти и трябваха мисля.
Те вече са на този, който усеща и най - малката промяна в настроенията ми е ме разсмива. На този, който ме прегръща силно и не ме пуска да си ида...на този, който само с един поглед ме успокоява и дори не са му нужни думи, за да ми каже,че всичко ще се нареди. Обърни се и върви напред, няма от какво да се боиш. Нали това искаше?
