Казват, че на Коледа ставали чудеса. Абе, стават, стават, ама реших и аз да помогна малко на Дядо ви Коледа, да се подмажа един вид, щото тази година бях маалко непослушна.
Та викам си, чакай поне за Коледа да бъда мила и добра и да направя едно малко чудо...да сготвя.
Събудих се рано дълбоко ентусиазирана и готова да сътворя коледното чудо.
Гледала съм „ Шоколад” и някак си се виждах как само да развъртя лъжицата и ще сътворя най - прекрасните баници, баклави, и типично нашенските пържолки.
Скокнах до близкия супер за продукти и докато чаках да касата хвърлях по едно око на опашката ( същи мистър Бийн ) и се усмихвах снизходително ( демек, видите ли вие, аз ще готвя ).
Подготвена с всички продукти, интернет и рецептите на мама и Иван Звездев някак си се виждах как сътворявам 10 - тото кулинарно чудо на света.
Започнах с баницата, защото мама каза, че всеки може. Да де, и аз трябва да мога нали? Обаче понеже защото ще сътворявам чудеса, рецептата по която трябваше да я направя не ми хареса и реших да я „подобря”. Да ви кажа, сурова ми изглеждаше идеална, а като се изпече ми се видя още по - идеална. Викам си: ”Ехе, баси готвача съм аз. Мога даже да се замисля дали да не си открия едно малко заведение”. Мдаа... сега мисля се сещате какво се случи с идеалната ми баница...Ама да ви кажа тя изглеждаше толкова вкусна и добра, само да не бях забравила да я изпека и отдолу.
Този фал леко ме разочарова, ама си викам: „ Е, нищо, че я нарязах, ще я върна пак във фурната”...и започнах с основното ястие.
С пържолите се справих някак си ( малко нещо соса не ми харесва ), но едва когато реших, че съм готова видях, че просто не съм сложила всички продукти...
Междувременно започнах да приготвям и традиционната сладка баница, но докато пишех, тя милата изгоря...
За жалост не успях да сътворя друго чудо освен големи поразии за празника, затова реших...ще се помоля на Дядо Коледа да направи едно чудо и да оправи нещата. Ако не Дядо Коледа, то поне...МАМА. „Мамоооо, къде сии?”
