Който е чел блога ми знае, колко обичам да пътешествам и колко лично приемам нещата, що се отнася до красивите кътчета в страна ни.
Санторини обаче ме влюби в себе си!
Толкова синьо море, безкрайни хоризонти и ярко слънце никъде досега не бях виждала.
Санторини ме влюби в себе си колкото и да се мъчех да остана на разстояние.
Ненапразно казват, че Санторини е островът на любовта и романтиката, тук няма как да не се влюбиш.
Аз се влюбих в тихите, тесни, криволичещи улички, влюбих се в синьо - белите къщи, окъпани в светлина, влюбих се в разкошните цветя, които сякаш избухват в искрящите си цветове по улиците, дворовете, къщите.
Казват, че преди много, много години, преди да изригне Вулкана, Санторини е имал кръгла форма. Дали е вярно, не знам, знам само, че и досега високата, черна скала е притегателна сила за туристите, които посещават острова.
А виното, виното на Санторини е уникално. Тук се отглеждат над тридесет и шест вида грозде, от които местните произвеждат страхотно бяло и червено вино ( Ако отидете, опитайте бялото вино )
Ако посетите острова, задължително посрещнете залеза, седнали от накацалите по скалите в кафене...няма да съжалявате.
Казват, че лятото е най - хубаво да се посети това райско кътче, но повярвайте, пролетта е сезонът на Санторини. Тук пролетта идва по - рано, цветовете са по - ярки, а атмосферата е неповторима.
Варосаните, с интересен дизайн къщички, многобройните църкви, белите вятърни мелници, цветята, бяло - синята магия, романтиката, всичко те кара да се върнеш там.
