Светът е добро място за живеене... Стига само да спрем да гледаме в чуждата купичка и тя ни се вижда по - пълна от нашата, стига да спрем да се самосъжаляваме и да повдигаме безпомощно рамене пред всеки проблем. Тогава светът ни, нашият личен свят ще е поне по – добър, ако не идеален.
Прекарваме толкова много време в гледане в чуждите купички, в хвърляне на камъни в чуждата градина и в повдигането на рамене, че не ни остава време да направим света си по-добър.
По - лесно ни е да търсим виновни за проблемите си, да клюкарстваме с наслада зад гърбовете на колеги и приятели, да се ядосваме на управниците и да сме все по - нещастни и недоволни от живота си.
А ние дали нямаме някаква вина?
Дали нямаме вина, че сме се оставили по течението и сме смели само на приказки, но дойде ли време да реализираме действията си, просто вдигаме рамене с думите ”нищо няма да се промени”.
Дали нямаме вина, че ни е страх да направим ясен избор за живота си? Че ни е страх да кажем „стига”?
Все търсим удобната работа, където ще вършим малко работа за много пари и се мръщим, когато не можем да я открием. Ами ако вместо това се хванем здраво на работа и не чакаме някой да ни помогне или да ни я подари?
Ядосваме се на политиците, но точно ние ги избираме такива. Те са нашият избор. Ами ако кажем „стига” и на следващите избори внимаваме кого обличаме във власт?
А нима ще е толкова голям проблем, ако вместо плазмата или марковите дрехи, за които сме дали половина заплата само, за да можем да се похвалим, че имаме нещо, което другите нямат, спрем да се надпреварваме със съседа и просто правим това, което ще направи нашия, личен свят по - хубав?
Ако спрем да гледаме в чуждата купичка и погледнем в нашата, може би ще открием, че имаме всичко, което ни е нужно, за да сме щастливи. Ако спрем да мислим, че тревата на съседа е по - зелена от нашата и се погрижим за собствената си градина, много скоро тя ще заблести в искрящи цветове.
Продължаваме ли обаче да повдигаме рамене и да чакаме някой друг да направи света ни по - хубав, значи сме си заслужили всичко, което ни се случва.
Светът ни е такъв, какъвто сами си го сътворим.
