Спорът започна
безобидно… на върха на купата с плодова салата. Приех нещата лично и безобидното се
превърна в обида.
Обидата и нараненото ми
его ме превърнаха поток от думи, пълни с обвинения към другия. Място не можех
да си намеря от яд и колкото повече време говорех, толкова повече се чувствах
жертва, неразбрана, необичана и какво ли още не.
Искаше ми се да срина
нечий свят, защото приех нещата… лично.
Казват, че утрото е
мъдро…
Днес ме е срам, че
приех една безобидна шега лично. Опитах се да извадя всички скелети от
гардероба, да вкарам мои думи в устата на другия, вместо да приема и да
продължа.
Не приемайте нещата
лично, не влагайте в думите, казани от някой смисъл, какъвто няма. Направите ли
го, ще бъдете наранени само вие и никой друг.
Никой не е длъжен да
знае как приемаме нещата и как искаме да се държи. Всеки има право на мнение и ако то не съвпада
с нашето.. е, то си е негово, нали така.
Това, че аз се
почувствах засегната, не ми даваше никакво право да яхвам метлата… никой не е
длъжен да търпи нараненото ми его.
Харесвайте се такива,
каквито сте, без да приемате нещата толкова лично. Само тогава, когато се
приемете вие самите, без да се интересувате кой какво харесва или не харесва
във вас, без да се опитвате да накарате някой да види света през вашите очи,
само тогава ще сте напълно свободни.
Не си струва да приемате
нещата толкова лично и навътре. И не си заслужава изобщо!
