До Девин и обратно
Лятото е време за
пътешествия и аз очаквах моето с огромно нетърпение. Дестинацията този път я избрах предварително… исках да
разгледам Девин и околностите.
Избрах Девин, тъй като никога не бях го
посещавала и защото градът беше идеална отправна точка към забележителностите, които исках да разгледам.
Градчето се намира на
едно от най - прекрасните места в света - в Родопите.
Тази планина ме омагьоса
напълно… пред мен се разкриваха гледки, които трудно мога да опиша с думи. Вековни
гори, докъдето погледа стига, тесен, криволичещ
път, над който са надвиснали скали, аромат на слънце и лято…
Влизайки в Девин се
озовах в малко, уютно градче, в което времето тече със свой, собствен
ритъм.
Като територия и
население е доста малко, жителите му наброяват около 7-8 000, но за сметка
на това хотели можете да откриете почти на всеки ъгъл.
Девин има добре уредена
централна част, достатъчно заведения за хранене и места, където можеш да се
разходиш.
Приятно и уютно градче,
където те посрещат с усмивки… тук няма да видите типичния бързащ за офиса служител,
който няма време да спре и да те упъти, ако си се объркал. Хората в Девин са
спокойни, усмихнати и се гордеят с града и с планината си. И има защо!
Тъй като града не беше
крайната ми цел, а само отправната ми точка, още на другия ден след
пристигането си се впуснах в разглеждане на забележителностите, които се
намираха в близост до града.
Първата ми спирка беше
Ягодинската пещера.
От Девин до Ягодинската
пещера са около 22 км., 7 км. от които минават през едно от най - прекрасните
места в страната - Буйново ждрело.
В Уикипедия пише, че Буйново ждрело е
най-дългото ждрело в страната и се е образувало вследствие на разрушителните
сили на Буйновска река, която е издълбала скалите и така се е образувал един
уникален природен феномен.
За мен, пътуването през
ждрелото беше … приключение.
Карах бавно, защото
пътят е много тесен, а завоите са доста остри, но не само това беше причината.
Карах бавно, защото подобна красота рядко съм виждала. Огромни, надвиснали над
пътя скали, вековни дървета и река, която се вие като сребриста змия следвайки
пътя не се виждат всеки ден.
Пристигайки пред входа
на Ягодинската пещера се оказа, че не само аз искам да я разгледам.. паркингът
беше препълнен с коли и хора дошли да видят една от най-красивите пещери в
страната.
Ягодинската пещера е
една от най-големите пещери в страната ( на четвърто място по големина е, ако
трябва да съм точна ). Има няколко галерии, разположени на различни нива, но не
всички нива са достъпни за посещение.
Една от най - интересните зали, с която
започва и обиколката е Новогодишната
зала, в която наистина има поставена елха с новогодишна украса. Пещерняците от
района посрещат Нова година в тази зала всяка година, затова и тя се нарича
Новогодишна.
Непосредствено до нея се
намира Ритуалната зала, в която двойките, които имат желание, могат да сключат
брак. Както каза водачът, който сключи брак тук, не се развежда поради две причини.
Едната е, че на младоженците им се дава подарък „оставяне на тъщата в пещерата”,
а другата причина е, че браковете се сключват в Ягодинската пещера, но
разводите стават в Дяволското гърло… влизат двама, излиза един. Това разбира се
е в кръга на шегата, но все пак го имайте предвид, ако решите да сключите и вие
брак тук.
Във всички зали, през
които преминахме имаше какво да се види.. сталагмити, сталактити, сталактони в
причудливи форми, пещерни перли с размерите на грахово зърно…
Обиколката на
Ягодиснката пещеря е около час, а температурата е 6 градуса, затова е добре да
сте с връхна дреха… казвам го, защото един час на 6 градуса си е събиране на
доста студ.
Интересното е, че и
входа и изхода на пещерата са изкуствени, а естественият вход намира на
няколкостотин метра от изкуствения изход.
Излизайки от
Ягодинската пещера все още не знаех какво невероятно преживяване ме очакваше, но
то само ме откри – Орлово око…
